Mного семейства се борят да убедят децата си да хапват разнообразна и здравословна храна. Какво е селективно хранене и как да го познаем?!
У нас все още битува мисленето, че децата проявяват капризи или са доста разглезени. Разбира се, понякога това е факт, но при други деца говорим за сериозен проблем, който не се израства и не отминава с времето, това се нарича селективно хранене.
До скоро от хранителните разстройства по-популярни бяха анорексията и булимията и то при деца в доста по-напреднала възраст. Вече се случва все по-малки деца да отказват да се хранят с определни храни, било то заради цвят, консистенция или вкус. Избягващ ограничителен прием на храна (ARFID) е диагноза в DSM – 5 и включва ограничения в количеството и/или видовете консумирана храна. Симптомите не отговарят на критериите за традиционни диагнози на хранителните разстройства, но реално говорим за затруднения при приема на храна. Симптомите се появяват в (ранна) детска възраст, като могат да продължат до зряла възраст. Селективното, избирателно или придирчиво хранене е именно старото наименование на тази диагноза.
Децата постепенно започват да избягват приема на определени храни или изначално отказват да приемат конкретни видове храна. Причините могат да бъдат разнообразни, като е важно да се подходи към проблема сериозно. От изключително голямо значение е да се обърне внимание на това състояние на време, тъй като децата започват да ядат само малка група храни,а това става доста предизвикателно, за да се получи цялото хранене, от което тялото се нуждае, за да остане здраво.
Доста родители реагират категорично, дори “натъпкват” детето или започват да използват заплахи, но ако тези стратегии проработят, те са временни и само задълбочават проблема за по-напред. Други пък стават толерантни и само и само да хапне детето им малко, са склонни цяла седмица то да консумира единствено препечени филийки хляб, например. Тази стратегия, обаче, също не е добра и единствено подкрепя нежеланието на детето да се храни разнообразно.
Причините за селективното хранене могат да бъдат разнообразни, за това е важно да обърнете внимание на “претенциозностите” по време на хранене на детето достатъчно рано. За жалост, макар това хранително разстройство да е сериозно, доста специалисти все още го пренебрегват.
Нека не забравяме, че храненето е умение, което се усвоява както ходенето и говоренето и то има определени етапи, през които задължително трябва да премине.
Понякога пропускането на един може да доведе и в забавяне на въвеждането или дори избягване на определена консистенция или вкус храна.
Все пак всяко дете и всяко семейство са уникални, поради тази причина е добре да се разгледа цялостната ситуация както към момента, така и от самото въвеждане на храна от бебешка възраст. За жалост няма универсално решение и е добре работата с такъв тип деца да се съсредоточи основно у дома. Ключовото тук е да се въоръжите с търпение и да сте постоянни.
– Валерия Рачева, детски психолог, с над 10 години опит в работата с деца и подрастващи с особености в развитието и поведението.
